Първата любителска театрална трупа в София

Малцина знаят за нейното съществуване и затова с право някои смятат театър „Основа”, или още наречен „Дъсчен театър”, за първия бъл­гарски театър в София. Д-р К. К. Кръстев, който е присъствувал на последното представление на трупата: „Иванко, убиецът на Асеня” от В. Друмев, същия ден, когато изгаря самият театър, споменава пътем в един пасаж от цитираната по-нататък негова критика дотолкова, доколкото му е нужно да съпостави превъзходството в изпълнението на Иванка от любителската трупа пред онова на актьорите от театър „Основа“.

Няколко време след Освобождението София е запазила своята физиономия на голям турски град: калдъръмирани тесни и криви улици с леки паянтови еднокатни постройки, а в някои от по-главните улици — и двукатни, с навеси и кьошкове в криволите на улиците, кафенета и други публични локали с тесни задушливи зали.

Руските офицери и инструктори, които не са могли да намерят достатъчно голям локал за офицерски клуб, в началото на 1878 г. решили да построят набързо временно за целта помещение. Близо, където се помещава сега Министерството на търговията, промишле­ността и труда, срещу общинските бараки-магазини на ул. „Алабинска“, бил сглобен голям дървен скелет от кръстосани греди, които обковали с дебел ленен плат. Така покрита, тая дълга четвъртита сграда е обра­зувала една грамадна зала, която е събирала около 200 души и е слу­жила на руските офицери за клуб. Ленените стени на импровизирания военен клуб били намазани със сива блажна боя така добре, щото изглеждали отдалеч като от цимент.

С вдигане на окупацията руските офицери към края на 1879 г. напускат България. И на 22 октомври същата година първата сесия от Първото обикновено народно събрание прави своите заседания в клуба на руските офицери. Това е била единствената голяма зала в столицата, където Народното събрание е могло на първо време да заседава. . . Второто народно събрание, избрано през есента на 1880 г. е заседавало пролетта на извънредна сесия, както и есента 1881 г. в същата зала. В това време в София се формира любителска театрална трупа от добри радетели българи, повечето чиновници, които са „искали да покажат пред руските офицери и други, че и ние сме имали царе и история“, както ми заяви един от останалите живи участници-актьори в тая трупа. „Ние си изучавахме винаги добре ролите — продължи той — и играехме с голям интерес и ентусиазъм!“

Епохата па Възраждането роди романтични фигури и големи идеа­листи, на които националистическият дух и вярата в светлото бъдеще на България бе единствената религия. Те се вълнуваха, мислеха и живееха само за отечеството. Това бяха шепа ентусиазисти, обра­зували първата театрална любителска трупа в София, за издържането на която издивяваха собствените си средства и спестявания на малки чиновници, служители на нова България. Гардероб и други реквизити, Декори и сцена, приспособление на локали в зрителна зала и импровизирани сцени, всичко това се извършваше от самите тях и на техен риск. Интелигенцията на новата столица на освободеното княже­ство, което живееше още под контролата и опеката на своите освобо­дители, се представляваше тогава в лицето на бъл1арското чиновничество. Те бяха и публика, и актьори едновременно: те бяха инициа­торите за образуване на разни просветителни дружества и клубове, те бяха първите спомосъществуватели за издаването на българската кни­га и периодически печат, съпровождани и подкрепени от търговския еснаф, начело на който стоеше будната българска мисъл.

В артистичния персонал на тази любителска театрална трупа влизаха: покойният Ташикманов, началник отделение в Министерството на просветата, Янко Икономов от Свищов, запасният полковник Хр. Марков, сега покойник, брат на покойния адвокат в София и общественик Дими­тър Марков, подпоручик М. Вазов, брат на поета Вазов, убит в лагера по преврата на Батенберг, адвокатът К. Батолов, баща на адвоката К. Батолов, бивш кмет на столицата. За театър на София след Освобож­дението им служеше залата на импровизираното тогава Народно съ­брание на ул. „Алабинска”, във военния клуб на руските офицери. В дъното на залата е имало малка естрада с голяма червена завеса, която им е служила за сцена.