Олга Брадистилова

Олга Брадистилова е художничка, чието творчество остава встрани от вниманието на българската публика.

Тя е родена на 3 октомври 1908 г. в гр. Стара Загора в семейството на видни възрожденци и интелектулаци. Баща ѝ генерал-майор Стою Брадистилов участва в Балканската война (1912 – 1913) като командва 10-а пехотна сборна дивизия от състава на 1-ва армия, а след това командва окупационния корпус при Чаталджа и Булаир.

Първите години Олга учи в общия, след това продължава в специалния курс по живопис в ателието на проф. Стефан Иванов. Завършва Академията през 1929 г. и с първите си участия в изложби очертава кръга на творческите си пристрастия. Няколкото дамски портрета, голи тела, пейзажи и натюрморти, създадени през следващите две години, са израз както на възприетото от Стефан Иванов, така и на нейното лично усещане за магията на цвета и тишината на съзерцанието.

От 1934 до 1936 г. специализира в Рим при професорите Карло Севери и Амадео Боки. Контактите на художничката с представители на новосъздадената „римска школа“ оказват трайно влияние върху нейното творчество. Връща се в България през 1936 г. и участва в редица общи художествени изложби, става член на Дружеството на независимите художници и открива първата си самостоятелна изложба. Между 1939 и 1941 г. тя отново е в Рим. С още шестима чуждестранни художници участва в обща изложба в Galleria di Roma, основно средище на „римската школа“.

През 1942 г., след завръщането си от Италия, със собствени средства издава стихосбирката „Песни за ближния“. Тя съдържа два цикъла „Песни за ближния“ и „Земя и висини“. Стиховете на Олга Брадистилова са посветени на любим човек, на раздялата с него (а може би неговата смърт), на майка ѝ. Правят впечатление морските пейзажи, които единствено талантлив творец – художник и поет – може и да изобрази, и да претвори в стих.

След Втората световна война Олга Брадистилова работи като свободен художник. Рисува поръчкови портрети, сред тях има и такива, станали емблематични за цяло поколение българи. През годините художничката не прекъсва връзките си и с Италия. Организира две самостоятелни изложби в Рим и Милано през 1964 г. и участва в международна изложба в Рим през 1969 г., за което е отличена със златен медал. През 1972 г. римската Международна академия „Тибертина“ я удостоява със званието „академик“, което звание е присъждано на световноизвестни художници, между които Хуан Миро и Салвадор Дали. Олга Брадистилова е носител на ордена „Златен Легион“ за приноса си към изобразителното изкуство на Италия и на златен медал за поезия и изкуство „Анибал Каро“.

Картините ѝ са високо оценявани от интелектуалните среди в Рим, където тя получава престижни отличия и е удостоена с академична степен. Творбите ѝ са със специфична атмосфера и колорит, носещи чертите на италианската школа и са емблематични за изкуството през 30-те и 40-те години на 20-и век.

Целият ѝ живот и творчество са посветени на живописта, оставайки след себе си едно неизчерпаемо богатство което и до днес носи духа на голямата българска художничка.

Олга Брадистилова умира на 21 септември 1981 г. в София. Нейният брат Виктор Брадистилов дарява на Панагюрище почти всички съхранени в ателието картини.