„Конници. Откровението на Йоан“ – самостоятелна изложба на проф. Любомир Каралеев

В галерията на Съюза на българските художници на Шипка 6 се представя новата самостоятелна изложба на проф. Любомир Каралеев, с посвещение „Конници. Откровението на Йоан“. Разказът в експозицията е за четирима конници на Апокалипсиса, с който Любомир Каралеев свързва  със събитията, които преживява човечеството сега.

КОННИЦИ

Откровение на Йоан

Глава 6

[6:1] И видях, когато Агнецът сне един от седемте печата, и чух едно от четирите животни да говори като с глас на гръмотевица: дойди и гледай!

[6:2] И видях, и ето бял кон, и на него ездач с лък; и даден му бе венец, и той излезе като победител, за да победи.

[6:3] А когато сне втория печат, чух второто животно да говори: дойди и гледай!

[6:4] И излезе друг кон, риж; и на ездача му бе дадено да отнеме мира от земята, та човеците един други да се убиват; и даден му бе голям меч.

[6:5] А когато сне третия печат, чух третото животно да говори: дойди и гледай! И видях, ето вран кон, и върху него ездач с къпони в ръка.

[6:6] И чух глас среди четирите животни, който говореше: хиникс жито за динарий, и три хиникса ечемик за динарий; ала дървеното масло и виното да не повредиш.

[6:7] А когато сне четвъртия печат, чух гласа на четвъртото животно да говори: дойди и гледай!

[6:8] И видях, и ето сив кон, и върху него ездач, чието име беше смърт; и адът следваше подире му; и им се даде власт над четвъртата част на земята – да умъртвяват с меч и глад, с мор и със земни зверове.

„Този текст беше отправна точка за цикъл работи, свързани с усещането ми за времето и случилите се в него събития от края на 2018 до пролетта на 2021 година.

Време, в което вълни от хора, прогонени от глад и война, напускаха домовете си. Време, в което други загубиха живота си от огън или в морето, почти достигнали обетованата за тях земя. Време на опустошени от взривове села и градове. Време на болест, която покосява милиони човешки животи. Време на Апокалипсис…

Ако мислим, че това не се случва с нас и не ни засяга… Грешим. Днес, което е трагедия далеч по света, е тук и сега. В нашия свят. В нашия дом. Утре ще бъдем ние. Вероятно всяко време и хората, които живеят в него, преминават през болести, глад, война, смърт… Всяко време и място имат своя Апокалипсис. Това дава живот на Четиримата конници от Откровението и сенките им изплуват от старото библейско видение. Те са прогорени от времето, загубили своята конкретност, но носещи знаците и непосилния си товар. Така ги виждах и така ги търсех в работите си. Стремях се да придам ритуалност в движението на коня и ездача. Да бъде наситено с драматизъм, но същевременно въздействието да е монументално и извън времето.

Запазих и определената от текста атрибутивност, даваща смисъл и ключ към отделните конници. Тръгвах, връщах се в рисунки и работи върху дърво и платно. Съмнявах се. И отново се връщах да намеря верния път. Част от тази изложба, неразривно свързана за мен с останалите работи, е и цикълът ,,Война на конете“. В тези рисунки, създадени в изолация и карантина, са споделени други от отговорите ми за случващото се в това време.

Време, в което е възможно едно добро и благородно, тревопасно животно да се превърне в звяр… Всъщност нарисувах тези работи, защото не можех да не ги нарисувам. Те бяха изход.“

април 2021 г.

Любомир Каралеев