Кога Христо Измирлиев стана Смирненски

Spread the love

Когато на 1 януари 1917 година излезе първият брой на седмичното литературно-хумористично списание „Смях и сълзи“, в него не се съобщаваше редакционният състав; той бе съобщен чак в бр. 30 и бяха обявени имената на Христо Смирненски, Христо Бръзицов и Никола Граблашов. Ако би се съобщили имената в брой 1, нямаше да бъде споменато името Христо Смирненски, а Христо Измирлиев… Защото тогава Измирлиев още не бе се превъплътил в Смирненски. .. Как стана това?
Вече казахме, че списанието бе освен хумористично, още и литературно. И беше естествено да печати и „сериозни“ творби (макар Смирненски да твърдеше, че от хумора по-сериозно няма…) И така, по едно време Христо Измирлиев, който се подписваше с псевдонима Ведбал (и някои други), поиска да излее мъката си по смъртта на един свой приятел, убит на фронта – годината бе 1917. Но как да подпише такова тъжно сти¬хотворение с псевдонима Ведбал? Още като видят името, читателите почват да хихикат… Набраха се и още една-две „сериозни“ теми, явно, авторът трябваше да излезе с друго име, друг псевдоним. Но какъв? Труден е изборът на второ име, когато то ще те съпровожда цял живот и ще затрупа завинаги първото ти име. Кой знаеше първите имена на Елин Пелин, Чудо¬мир, Ран-Босилек…

Когато сред приятелите-редактори Измирлиев подигна своя въпрос – относно новия псевдоним или име, да го кажем, някой му препоръча да излезе с гражданското си име: Христо Измирлиев. Но той по¬бърза да възрази:
Когато на 1 януари 1917 година излезе първият брой на седмичното литературно-хумористично списа¬ние „Смях и сълзи“, в него не се съобщаваше редакционният състав; той бе съобщен чак в бр. 30 и бяха обявени имената на Христо Смирненски, Христо Бръзицов и Никола Граблашов. Ако би се съобщили име¬ната в брой 1, нямаше да бъде споменато името Христо Смирненски, а Христо Измирлиев… Защото тогава Измирлиев още не бе се превъплътил в Смирненски. .. Как стана това?
Вече казахме, че списанието бе освен хумористично, още и литературно. И беше естествено да печати и „сериозни“ творби (макар Смирненски да твърдеше, че от хумора по-сериозно няма…) И така, по едно време Христо Измирлиев, който се подписваше с псевдонима Ведбал (и някои други), поиска да излее мъката си по смъртта на един свой приятел, убит на фронта – годината бе 1917. Но как да подпише такова тъжно стихотворение с псевдонима Ведбал? Още като видят името, читателите почват да хихикат… Набраха се и още една-две „сериозни“ теми, явно, авторът трябваше да излезе с друго име, друг псевдоним. Но какъв? Труден е изборът на второ име, когато то ще те съпровожда цял живот и ще затрупа завинаги първото ти име. Кой знаеше първите имена на Елин Пелин, Чудомир, Ран-Босилек… .

Когато сред приятелите-редактори Измирлиев подигна своя въпрос – относно новия псевдоним или име, да го кажем, някой му препоръча да излезе с гражданското си име: Христо Измирлиев. Но той побърза да възрази:
– Измирлиев… много непоетично… Това звучи като софийската бакалница „Измир“ срещу битпазар…
От дума на дума се стигна до откритието, че турското Измир на гръцки звучи Смирна, което от своя страна… звучи поетически. И така бе „кръстен“ без поп нашият общ приятел – и общобългарски – Христо Измирлиев на Христо Смирненски, за да премине в българското вековечие.
Измирлиев… много непоетично… Това звучи като софийската бакалница „Измир“ срещу битпазар…
От дума на дума се стигна до откритието, че турското Измир на гръцки звучи Смирна, което от своя страна… звучи поетически. И така бе „кръстен“ без поп нашият общ приятел – и общобългарски – Христо Измирлиев на Христо Смирненски, за да премине в българското вековечие.

Христо Бръзицов

error: Свържете се с нас.