За „Бай Ганьо“ на немски и неговия преводач

Spread the love

Густав Вайганд (1860–1930) е немски учен и професор по романско и балканско езикознание и етнография в Лайпцигския университет. Доброто познаване на различните балкански езици му спомага в множеството теренни проучвания, които той провежда от 1887 г. на Балканския полуостров. По-късно Вайганд променя предмета на своите изследвания: българският народ  и език стават за него най-интересен предмет за проучвания. Вайганд обиква българите, особено македонските българи, и става най-добър приятел и незаменим защитник на тежненията им  пред западната обществена мисъл. През 1916 г. той основава „Българска библиотека“, в която публикува различни български творби. През 1923 г. публикува книгата „Етнография на Македония“, резултат от дългогодишните си наблюдения и проучвания. Тя е и продължение на дейността в защита на тезата му за българския характер на Македония. Дописен член е на БАН, както и на Македонския научен институт, взема участие и в подготовката на албум алманах „Македония“, който излиза една година след смъртта му.

Работата на Вайганд и мястото му в българския културен и политически живот, не се изчерпват само със защита на „народните интереси“ в Македония.  През 1905 г. с нарочно писмо той се обръща за финансова помощ към Министъра на народното просвещение, като целта му е да се създаде Семинар за изучаване на български език при Университета в Лайпциг.  След представяне на подробен план за бъдещата дейност от Вайганд, през 1906 г. проф. д-р Ив. Д. Шишманов отпуска необходимата сума. В новооткрития семинар асистент в продължение на три семестъра е Стоян Романски, а след него и Александър Дорич – до Балканската война.

През 1907 г., за да улесни студентите в изучаването на българския език, проф. Вайганд съставя „Българска граматика“ (Bulgarische Grammatik, 1907, II изд. 1917), изработена с участието на учениците си – Ст. Романски и Д. Михов. Следват „Българо-немски речник“ (Bulgarisch-Deutsches Wörterbuch, 1913) със сътрудничеството на д-р Ал. Дорич, и „Немско-български речник“( Deutsch-Bulgarisches  Wörterbuch, 1918)  от Дорич със сътрудничеството на Вайганд.. И двата речника претърпяват по няколко издания.

Все за същата практична цел, проф. Вайганд превежда на немски език и една от най-известните творби в нашата литература – „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов (“Baj Ganjo” von A. Konstantinoff, herausgegeben, übersetzt und erläutert von prof. D-r G. Weigand, Leipzig, 1908, II изд. 1918). Това е първият превод на Алековата творба на немски език.

Немският преводач на Алеко, по думите на Стефан Попвасилев, описва в предговора си мотивите защо е избрал именно тези „невероятни разкази“, с които да покаже българската литература пред немската публика.

Един българин ме попита защо избрах Бай Ганьо, за да го представя пред немската публика, защото българите имат много по-красиви и ценни творби в своята литература. Съгласен съм с тези думи, но в цялата българската литература няма друга творба, която да е имала такъв необикновен успех и образователно влияние, както „Бай Ганьо“. Фигурата на Бай Ганьо е толкова популярна, че дори довела до формирането на нарицателно.

Втората причина е, че в „Бай Ганьо“ присъстват много повече популярни, „истинскиживи“ изрази, докато в другите произведения „царува“ руско влияние, дори и немско. Някои небрежности в стила и израза са допуснати, защото преводът не е буквален, русизми и германизми не липсват.“

Преводът на книжката е направен въз основа на пълните съчинения на Ал. Константинов, издадени през 1903 г. в София, предоставени на проф. Вайганд от проф. Беньо Цонев, който е автор на предговора. Макар и в непълния си обем, книжката съдържа първите седем „скици“ от европейското пътешествие на Бай Ганьо – липсват пътуванията в Швейцария и Русия. В това издание на Алековото книжовно наследство, са публикувани само те, но и по преценка на Вайганд – останалите пет не допринасят към общият вид и съдържание на книгата.

Немският превод на „Бай Ганьо“ – този своеобразен „учебник“, е подготвен отново с помощта на Ст. Романски – за българската част, в която текстът е снабден с ударения, за улеснение на немските читатели, както и на Ал. Дорич – който преработва немската част. В квадратни скоби са поставени бележки и обяснения отново за улеснение на читателите.

Не успях да открия първо издание на книгата в националните библиотеки както на Германия, така и на България.

С този превод започва и популяризирането на българската литература в Германия. Нараства разпространението на български творби, чрез преводите на Георг Росен, Георг Адам, Герхард Геземан и Ото Мюлер-Нойдорф. Нека не забравяме и думите на Кирил Христов от 1929 г., че няма друг славянски език, който е превеждан на немски, колкото българския.

 

© Станислава Чешмеджиева

error: Свържете се с нас.