Ех, какви булки имаше някога
Булката хубава, хубава, друга като нея нямаше…
Всяко момиче в сънищата си се вижда булка. Дълъг воал, бяла рокля и булченски букет – така са изглеждали повечето бургаски булки на 30-те и 40-те години на XX век, но красотата струяла от лицата и телата им. Щастието, че са били избрани от хиляди други жени, че са обичани и дарени с любовта на един мъж за тях е чудо, а сватбата – празник.
Благодарение на бургаските фотографи Недялков, Андреас, Енгибаров, поколения са запечатали на снимки не само този прекрасен тържествен момент, но и уникалните сватбени тоалети.
Някога момичетата се омъжвали след като завършат гимназия. На 21–23 години вече се смятало, че трудно ще се задомят. За мъжете пределна възраст нямало. Те трябвало да вземат професия, да се утвърдят в обществото и да докажат, че могат да издържат жена и бъдещи деца.
Годежът
е сложно нещо, женитбата е трудна работа. Някои родители сами вземали в ръце съдбата на своите деца и решавали вместо тях, сгодявали ги чрез споразумение. Но невинаги плановете им успявали, срещали отпора на младите и работата се разваляла. Друг път оставяли влюбените сами да решават, че е време да се задомят за избраника на сърцето.
Обикновено близките на момчето тръгвали да „разузнаят“. Те деликатно търсели мнението на родителите на девойката – дали искат със сигурност да има сватба. Всичко се пазело в тайна, защото не се знаел крайният резултат. Ако родителите не желаели този брак, те връщали годежарите с думите: „Малко ни е момичето, не е за женене“. При благополучен изход се избирал неделен или празничен ден, когато се обявявал годежът. Подготвял се подходящ подарък за годеницата. Бъдещета свекърва дарявала златно колие, пендара или кръстче, а бъдещият жених връчвал годежен пръстен. Девойката поднасяла дарове от чеиза си за близките на младежа и получавала благословията на родителите за брака. Изяснявали се подробностите: кога ще бъде сватбата, колко хора ще присъстват на нея, къде ще живеят младите, кои ще бъдат кумове. В местните вестници „Морска заря“ и „Бургаски фар“ се отпечатвали обяви за годежа, а по-късно и за венчавката. По този начин градът научавал официално за събитията.
Времето между годежа и сватбата било кратко – само няколко месеца. Годежът можел да бъде развален само при скандални обстоятелства. До определения ден на сватбата към чеиза, изработен от момичето: покривки и карета, се добавяло спално бельо, нощници, пижами, ризи. В Бургас имало майсторки шивачки за приготвяне на чеиз. Една от тях била Дора Георгиева, която изпипвала бродериите върху спалното бельо от хасе, чист памук „Стефани“, продавани в магазина на евреина Папо. Друга шивачка Вартануш шиела дамски нощници и мъжки ризи.
Печатали се и покани за сватбата, които лично се разнасяли от годениците.
Сватбата
На самия сватбен ден булката се приготвяла в дома си. Кумовете (кръстниците, които са кръщавали като бебе младоженеца) идвали да отведат девойката в църквата, където ще се извършва бракосъчетанието. Булката била със спуснат пред лицето воал и трябвало да излезе от дома си, стъпвайки през прага с десния крак, за да има повече радост в живота ѝ. До църквата отивали с украсен файтон (по-късно с автомобил). Пред църквата вече чакала малка процесия от младоженеца и роднините. Всички били закичени на реверите с бели цветя. Кумът въвеждал булката в храма, след тях вървели младоженецът и кумата.
Църковният брак е едно от светите тайнства. Най-видимите действия били: слагането на корони върху главите на младоженците и трикратно тържествено благославяне на техния брачен съюз от свещеника, изговаряне на кратка молитва към Бога и разменяне на брачните халки. Оттук нататък те ставали семейство и едно цяло, вричайки се в любов и вярност „докато смъртта ги раздели“.
Бургазлии сключвали браковете си в църквите „Св. Богородица“ и „Св. св. Кирил и Методий“. Сватбените церемонии се извършвали сутрин, единствено в неделен ден. Вечерната сватба не била позната, защото се смятало, че само на светлина се извършват добрите дела. На младоженците се връчвало брачно свидетелство, където се вписвало кой по ред е брака. При излизане от църквата пред младоженците се хвърляли за берекет жито, ориз, бонбонки и дребни пари.Имало и такъв обичай – някой от близките счупвал пред булката сурово яйце, за да бъдат ражданията ѝ леки, а децата – много.
Всички булки блестели с красотата на бялата рокля и невинността си. Класическият тип рокля била дълга, допълнена с воал или шлейф. В ръцете си носели булчински букет от класическите бели калии или бели рози, хризантеми, маргарити. Костюмът на младоженеца бил тъмен, строго официален. Бялата риза била от коприна, муселин или от поплин, допълнена с вратовръзка или папийонка.
Задължително било присъствието на шаферчета. Момиченцата – облечени с бели роклички, с венчета на главите, а момченцата – с костюмчета, пърхали като ангелчета край булката. Задължително се правели студийни снимки във фотоателие. След венчавката поканените близки и приятели се отправяли към къщата на младоженците.
Младите се връщали у дома си по друг път, за да не възникне у тях желание, да се върнат към предишния си живот. Ако завали дъжд или при зимните сватби – сняг, се смятало за добра поличба – „младите ще живеят богато и щастливо“.
Новобрачните трябвало да влязат у дома заедно, като престъпят прага едновременно – това било поличба, че те всичко ще правят заедно, ще живеят в хармония и съгласие. Още по-добре било, ако мъжът внесе на ръце булката – това означава, че цял живот ще се грижи за нея.
В къщата ги очаквала почерпка: сватбена торта, сладкиши, няколко вида отбрани вина, сандвичи, мезета. Приятелките на булката влагали своите кулинарни способности да разнообразят масата. Подаръците за младото семейство били неща „за спомен“ и да им служат през годините: сервизи за чай, кафе или вино, тортени сервизи, набор от прибори за маса, сервизи за хранене, жардиниери, бонбониери, вази, та даже и легени… но никога пари. Музика от грамофон озвучавал събитието.
Василка Пенчева разказва за сватбата на сестра си Мария Пенчева на 29 септември 1940 година: Сестра ми се омъжи за авиатор, царски офицер-майор Стефан Мъндев от Сливен. Той е летял на първите български самолети около 1920 г. След Божурище и Казанлък той става началник на най-голямото военно летище по това време в България – това в Ямбол. Сватбата беше в Бургас. Кумува им семейство Минчо и Пенка Дойчеви. След венчавката приятели и роднини бяхме поканени в ресторанта на Морското казино. И тогава над Бургас закръжиха самолети, управлявани от летци, приятели на младоженеца в чест на сватбата му. Беше много вълнуващо. Истинско авиошоу, наблюдавано от целия град.
Сватбите наистина са били събитие за града. Обсъждали се месеци наред, следели са дали един брак е сполучлив или не. Имало и скандални сватби, когато младите били още „зелени“ и нямали пълнолетие, но тези бракове били по любов и се прощавало на прегрешилите.
Бракове между хора от различни вероизповедания били невъзможни до времето, когато млади бургазлии, учили в Германия, Чехия, Австрия се връщали със съпруги-чужденки.
Църковният брак и отмяната му
В православната църква се позволява встъпването в брак до три пъти, а при крайно уважителни причини може да се разреши четвърти брак. Развод се давал при изкючителни случаи и се разтрогвал с документ, издаден от митрополията на тази епархия, където се е състояла венчавката. Или: „Това, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“. До 9 септимври 1944 г. единствено църковният брак е бил валиден.
Но идва нова власт, с нови хора и нов морал.
С наредба-закон за брака от 27 май 1945 г. новото Отечественофронтовско правителство постановява, че единствената правно валидна форма за българското семейство, е гражданският брак. От този ден бракът се нарича не „женитба“ и „венчавка“, а с „правилиния термин“ – „бракосъчетание“. Някъде до началото на 50-те години, бургазлии, които държали на християнските традиции, след ритуала в Градския съвет, влизали и в църквата да се венчаят. Или скрито отивали в някой манастир да се врекат и пред Бог. Постепенно с годините този ритуал отмира, наложен от атеизма на управляващите. Бракосъчетанията се извършвали не с кумове, а със свидетели и се разписвали в Градския съвет дори и през седмицата. Рядко някоя булка обличала дълга бяла рокля, смятало се за „буржоазна отживелица“.
© Соня Кехлибарева
