Джани Родари

Spread the love

Убеден съм, че не съм единственият възрастен, който с удоволствие е чел детските книги на Джани Родари – неговите „Приключенията на Чиполино“, „Приказки по телефона“ и други, донесли му световна известност. В тях има мъдрост и дълбочина, които осмислят пищното въображение, находчивия хумор, веселите небивалици и по този начин таят в себе си един вътрешен втори пласт, придаващ на авторските внушения универсалност и широта.

Именно с този въпрос започна и беседата ми с изтъкнатия италиански писател – попитах го дали намира за естествено, че считам книгите му не само за детски.

– Чувствувам се поласкан от подобно мнение. Тайно винаги съм искал така да се възприемат книгите ми. Намирам, че едно литературно произведение е с най-щастлива съдба, когато човек го чете с удоволствие като дете, а след години също с удоволствие го препрочита.

– И дори тогава открива нови прелести в познатата книга, неподозирани богатства. Не е ли така с приказките на Андерсен?

– Точно така. Вие сочите Андерсен, а към неговите приказки аз бих добавил и „Пинокио“ на Колоди, и „Алиса в страната на чудесата и в огледалния свят“ на Луис Карол. За мен това са тримата най-големи в световната литература за деца. А и едни от големите в литературата изобщо. От тях съм се възхищавал като малък, от тях се възхищавам и днес. От тях съм се учил и продължавам да уча.

– Но те са доста различни един от друг…

– Безспорно. Но така прекрасно се допълват взаимно! В един период от живота си най-близко до себе си съм чувствувал Андерсен, в друг – Колоди, в трети – Луис Карол.

– А днес кой от тях предпочитате?

– Днес, когато съм преминал петдесетте години и съм малко скептик, малко язвителен, най-близък ми е Луис Карол.

– Споделяте ли твърденията на някои автори, че приказката вече си е отживяла времето, че в нашия толкова и научно обяснен свят е крайно трудно да се създават истории, на които децата да вярват?

– Винаги е било трудно да се създават приказки. И на Андерсен, и на Оскар Уайлд не е било леко. Днес не е по-трудно отпреди. Децата с тяхното въображение не могат да бъдат притиснати от науката и техниката до такава степен, че да не ги мами странното, фантастичното, чудатото. Аз мисля, че например проникването в Космоса не е фактор против, а в полза на авторите на приказки.

– Със собственото си творчество доказахте това твърдение, като създадохте книгата „Торта в небето”, по която беше заснет и филм със същото заглавие. Впрочем темата на тази приказно-фантастична книга е много сериозна и това ме подсеща да ви задам въпроса, дали според вас с децата могат да се разискват всякакви проблеми?

– Да, всякакви, важното е как. Необходимо е обаче писателят да не забрави, че също е бил дете, да съхранява в себе си детето. Аз лично се стремя да говоря с малките си читатели за сериозни неща, макар и по весел начин, с много хумор. Ето това те обичат повече от всичко друго – смеха. И без умението да създаваш хумор, в техните среди няма да те приемат.

– Какви книги и какви герои според вас са най-предпочитаните специално днес от децата и юношите?

– Моите впечатления са от нашия западен свят. Като гледам какви книги купуват момчетата и момичетата, става ми ясно, че ги привлича така наречената силна личност. Вероятно в тази възраст у човека, живеещ в нашето общество, има вложена някаква доза агресивност. И онези момчета, които се занимават със спорт или даже с естрадна музика, освобождават тази своя агресивност на спортната площадка или в оркестъра. А други пък само мечтаят как да станат силни. Тъкмо те си купуват комиксите за супермени и ходят да гледат в кината герои, които със стоманен юмрук или с точен прицел поразяват враговете си. Но положително явление е това, че напоследък много момчета и момичета на възраст от 15 до 18 години се включват активно в политическата борба. Най-добрата част от италианската младеж влиза в редиците на комсомола.

– Като всеки по-възрастен човек не изпитвате ли чувство на завист към младите за предимствата на възрастта им, макар че тогава повече се греши?

– И грешките тогава са други, не са толкова трагични. Имаш много време, за да се промениш, да станеш различен.

 – А ако трябва да отделите само едно нещо, за което завиждате на младите, кое ще е то?

– Труден въпрос, но аз съм подготвен, защото той занимава от известно време съзнанието ми на писател. Бих искал да узная кой според младите е приятел. Защото у нас, възрастните, нещата изглеждат по-другояче. Имаме хора, които обичаме, с които ни е приятно да се срещаме. Това може да се нарече приятелство, но то не е същото, както в детството и юношеството. Само тогава дружим истински. Сетне любовта ни преминава към жената, към децата. Отдаваме им всичко и за приятелите вече не остава почти нищо. А за младите – приятелят е човек, върху когото те концентрират цялата си любов.

За това те не говорят, дори в повечето случаи и не подозират, че е така. Аз си спомням моите приятели, когато бях 15–16-годишен. И като мисля за тях, не мисля за страничен човек, а за самия себе си. Имах трима големи приятели. И тримата загинаха: единият в Албания, другият – в Русия, третият — като моряк в морето. Уби Ой всъщност фашизмът. Шестнайсетгодишен, аз се влюбвах като безумен в не едно и не две момичета, но сега не ги помня, даже имената им съм забравил… А приятелите си не забравям, те са част от мен, както и аз съм бил част от тях. Може би приятелството е някаква особена сплав . . .

– Един известен писател казва, че всъщност с книгите си той установява приятелство с десетки, със стотици хора по света.. .

 – И е прав! Та защо иначе да пишем, ако не вярваме, че има добри, честни хора, с които установяваме невидимо, но трайно духовно общуване. Децата в това отношение са най-добрата част на човечеството и аз искам да ги науча да вникват в смисъла на понятията мир, свобода, труд, дружба. Защо например аз написах историята за шоколадената торта, като я изпратих първо в небето, след това я приземих на една височина, а сетне пък дойдоха деца и прокопаха в нея галерии, проходи и пътеки? Преди това се разказва как един учен – атомен специалист – се излъгва в изчисленията си и вместо в момента на взрива да се образува смъртоносната атомна гъба – образува се торта. Мисля, че поуката е съвършено проста и ясна: ако огромните богатства и средства, които се хвърлят за въоръжаване, се използуват за добри дела, тогава ние не само ще нахраним милионите гладни по света, но и за всички деца ще станат достъпни шоколадените торти. Или иначе казано – хората ще получат не само необходимото, но и красотата, и радостта, които са толкова насъщни, колкото и хлябът.

 – Вие сигурно знаете, че в България книгите ви са широко популярни и децата ги четат с удоволствие, че гледат любимите си герои на театралните сцени, слушат за тях по радиото и телевизията.

– Всеки обича да има приятели и аз съм доволен, че ги имам в България. Казваха ми, че преводите, които е направил вашият поет Валери Петров на мои работи, били много хубави. Използувам случая да благодаря и на него, а и на всички, които отделят от времето си, за да четат моите книги.

 – А аз от името на читателите ви благодаря за часовете на веселие и мъдрост, с които ни дарявате чрез изкуството си!

Интервю на Атанас Свиленов „Защото има добри, честни хора“, публикувано във в.„Литературен фронт“, бр. 11 от 1977 г.

error: Свържете се с нас.